Красотите около Карлуково не са малко, а се оказва и че се увеличават благодарение на местните или по-скоро на един ентусиаст, патриот, родолюбец - Андриан Йорданов.
Кът за отдих срещу манастира "Никола Глигора"
Когато човек е принуден от ситуацията/Корона вируса/ да забрави за известно време за пътуване, а то му е в кръвта, няма как да не измисли нещо, за глътка свеж приключенски въздух/в случая Карлуковски/. И така, първа спирка е скалния манастир "Никола Глигора". Следват се табелите и пътят/не много лош/ води до дървената порта, която не е точно пред манастира, но ограничава движението на превозни средства по пътеката към него. Има място за паркиране на две-три коли, но обикновено си има и паркирали такива.
Следва живописна разходка в близост до реката, съпроводена от песента на птички, жабешки хор и аромат на зелена пролет, без никаква мисъл дори за Корона вирус. Всъщност според една табелка това се води екопътека "Седмовратица", която минава до скалите и стига до манастира "Никола Глигора". Доста тревливо е, а и опасността от лепване на някой кърлеж насред Корона вируса не е най-удачното преживяване, така че остава за друго време. По царския път се стига най-лесно...
Връщайки се обратно, попадам на подлез, уникално декориран, изрисувам и разкрасен. Картините и скулптурите по него разказват за забележителностите на Карлуково.
Каменната градина - входът за скален феномен "Струпаница"
Вълнуващо е да се движиш покрай тези огромни каменни късове, да се катериш покрай тях, търсейки пътеката.
Друг скален феномен "Провъртеника", сниман от другата страна на реката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар